Българската делегация на националната Асоциация за философия на правото и социално-политическа философия взе активно научно участие в 32-рия Световен конгрес на Международната асоциация по философия на правото и социална философия (IVR).

Доц. д-р Деница Топчийска – член на Управителния съвет на българската асоциация – заедно с проф. Juan Carlos Riofrío от Католическия университет във Вашингтон беше съорганизатор на тематичен панел (Special Workshop) на тема „The Right to Dialogue as a Human Right of the Digital Age. Consequences for Freedom of Expression, IP, AI&IT Law, and Political Dialogue“. В хода на обсъжданията доц. Топчийска представи доклад, озаглавен „The Right to Dialogue in the European Legal-Philosophical Discourse of the Digital Environment“, в който разгледа новата концепция за право на диалог с оглед на съвременните предизвикателства пред комуникацията в дигиталния свят и развитието на изкуствения интелект. Тезите си по тази тема доц. Топчийска предложи за дискусия и в работна група, посветена на проблемите на изкуствения интелект и дигиталното управление (Working Group on AI & Digital Governance).

Доц. Топчийска участва и в специалния панел „On Mahlmann’s Mind and Rights: Critical Reflections and Considerations“, посветен на теорията на проф. Матиас Малман за субективните права, развита в книгата му Mind and Rights: The History, Ethics, Law and Psychology of Human Rights. В дискусията доц. Топчийска представи презентация на тема „Mahlmann’s Mind and Rights and the Philosophy of Digital Rights: Some Reflections“.

Доц. д-р Симеон Гройсман – председател на Управителния съвет на българската асоциация – участва в тематичния панел „God’s Sovereignty, Territorial Disputes and Multidimensionality“, организиран от проф. Хорхе Нунез. В него доц. Гройсман представи доклад върху понятийните отношения между църковната автокефалия и политическия суверенитет, озаглавен „Sovereignty and Ecclesiastical Autocephaly in the Orthodox Christian World“. Втората му презентация, изнесена пред една от работните групи на конгреса, беше посветена на общите измерения на политическата теология и носеше заглавието „If the State Is (a) God, What Is the Law? Conceptual Reflections toward an Alternative Political Theology“.

Гл. ас. д-р Стоян Иванов участва в тематичния панел „Narrative Rationality, Identity and Law“, организиран от José Manuel Aroso Linhares, Karolina M. Cern и Bartosz Wojciechowski. Докладът на д-р Иванов изследваше проблеми, свързани с еволюцията на правните системи, чрез темата „Influence on Roman Law for the Evolution and the Changes in Modern Legal Regulation of Real Security“.

Гл. ас. д-р Тихомир Рачев разгледа въпроси на отношението между идеология, държавно устройство и политическа история в доклад на тема „The Roman Conception of State Authority: Philosophy, Legend, and the Foundations of the Republican Order“.

Всички участници в българската делегация се включиха и в дискусиите на различни тематични панели, което им даде възможност да се запознаят с богатството на конгресната програма и с разнообразните перспективи към актуалното развитие на правнофилософските и политико-правните изследвания по света.

На 25 март 2026 г., при голям студентски и преподавателски интерес, в Ректората на СУ се проведе сбирка на Асоциацията за философия на правото под заглавието „Какво е философията на правото? Изследователски територии и (отвъд) дисциплинарни граници“.

Председателят на Асоциацията, доц. Симеон Гройсман, представи дейността на сдружението, заедно с неговия нов сайт, фейсбук страница и емблема. На разискване бяха поставени въпросите за изследователските граници на философията на правото и за смисъла от вплитането на философското познание в юридическото обучение изобщо. По тях в дискусионен порядък се изказаха и взаимно се допълниха и противопоставиха проф. Янаки Стоилов, проф. Мартин Белов, доц. Деница Топчийска, проф. Стилиян Йотов, проф. Стоян Ставру, проф. Иван Колев, д-р Александър Цеков, д-р Тихомир Рачев, д-р Виктор Иванов, д-р Горан Горанов и д-р Димитър С. Стоянов.

Очертаването на философията на правото като поле на холистично изследване на множеството правни явления насочи дискусията към теми, свързващи стриктно юридическите проблеми с по-широкия хоризонт на значението, което имат за правото както хуманитарното познание, така и теорията на науката, мисленето върху социалните предизвикателства и правото на бъдещето.

Гости на събитието бяха представители на преподавателската общност с юридически и философски профил, както и студенти от Софийския университет и от Новия български университет.

Асоциацията планира и нови дискусионни прояви под домакинството на различни висши учебни заведения, за чието обявяване можете да следите на този сайт.

На сайта kultura.bg (линк) можете да прочетете възпоменателния текст за Юрген Хабермас, написан от проф. дфн Стилиян Йотов, член на Асоциацията по философия на правото и социално-политическа философия и авторитетен български анализатор и преводач на Хабермас. На същото място ще намерите и един от последните текстове на немския философ – „Надежда без вяра“, също в превод на проф. Йотов.

Българската асоциация за философия на правото и социално-политическа философия изразява дълбока скръб по повод кончината на Юрген Хабермас, един от най-влиятелните социални мислители на съвременността.
Големият принос на Хабермас с неговата дискурсна теория на морала и на правото продължава да бъде определящ в рамките на дискусиите за легитимността, правните основания и делиберативната природа на демокрацията, както и за ролята на религията в постсекуларния свят.
Развитието на идеята за конституционния патриотизъм и за конституционализацията на международното право формира цяла епоха, чиито принципи Хабермас не спря да развива и коментира и в преклонна възраст. Макар да изглежда, че в напредващия XXI век правната рационалност отстъпва, Хабермас ни остави като наследство идеала за демократичното общество на безпринудителната принуда на рационалното, в което консенсусът се постига, понеже „всички потенциално засегнати лица могат да участват като свободни и равни в съвместно търсене на истината, при което единствено по-добрият аргумент трябва да има превес“*.

*„аlle möglicherweise Betroffenen als Freie und Gleiche an einer kooperativen Wahrheitssuche teilnehmen könnten, bei der einzig der Zwang des besseren Argumentes zum Zuge kommen darf.“

Jürgen Habermas, Recht und Moral (Tanner Lectures 1986) – In: „Faktizität und Geltung: Beiträge zur Diskurstheorie des Rechts und des demokratischen Rechtsstaats“.

https://ivrbulgaria.org/ e официалният сайт на българската Асоциация по философия на правото.

На този сайт можете да намерите информация за структурата на Асоциацията и биографични данни за членовете ѝ, информация за историята на Международната асоциация по философия на правото и социална философия и измеренията на българското участие в нея, както и новините за бъдещите научни събития, посветени на профилната изследователска тематика.

В началото на 2026 г. получи регистрация българската Асоциация по философия на правото и социално-политическа философия.

Асоциацията обединява юристи и философи от Софийския университет, Новия български университет, Университета за национално и световно стопанство, Великотърновския университет и Българската академия на науките.

Като членове на Асоциация по философия на правото и социално-политическа философия възприемаме нашата мисия за развитието и популяризирането на философскоправните знания в България като продължение на българското участие в Световната асоциация по философия на правото, осъществявано през 90-те години и началото на настоящия век под егидата на проф. Нено Неновски и проф. Георги Бойчев.

Асоциацията планира провеждането на дискусии и конференции, както и дейности по популяризирането в България на проявите на Международната асоциация по философия на правото и социална философия.