Сфера на изследване

Философията на правото и социално-политическата философия дават широките граници на научно-преподавателската сфера, изследваната в рамките дейността на нашата асоциацията. Това очертаване на едно общо поле изхожда от няколко основни разбирания според които:

• Разглеждаме философията на правото като широката сфера на мислене за основополагащите аспекти на правото. Така от една страна се обединяват различните връзки на правото като институционална нормативна система с идеалното и социалното, а от друга като изначална и винаги актуална част на правнофилософския дискурс се зачитат дискусиите за правилното право, за ролята на морала и справедливостта като основни въпроси на правното мислене.

• Общото разглеждане на различните фундаментални юридически дисциплини под общото заглавие „философия на правото“ служи да посочи обхващащия характер на нейната проблематика, отчитайки традиционните разграничения между философията на правото и неговата (обща) теория, между юридическото му изследване и социологията или психологията на правото. От тази гледна точка дефинирането на различните относими научни дисциплини ще се различава според възприемания подход, а философията на правото (в предаваните ѝ по-широки или по-тесни значения) носи пресичащи се измерения с общата теория на правото, социологията на правото и психологията на правото. Споровете за границите не са нежелан страничен ефект в създаването на една нова догматика, а желана възможност за плодотворни общи дискусии, концептуализиращи и прекрачващи дисциплинарните граници.

• Обединяването на философията на правото със социално-политическата философия прекрачва изкуствените факултетни самозатваряния, разделящи употребите на философското мислене от юристите и изследванията на философите. Основни въпроси от тази гледна точка са проблемите на историята на правните идеи и на взаимните влияния между различните клонове на науката, въпросите за научния характер на юридическите и на метаюридическите изследвания, връзките между правото, етиката и законодателната политика.

• Непредубедената научна дискусия зачита възможността за участие на всякакви теоретични гледни точки от спектъра на естественото право, правния позитивизъм, социологическите и реалистичните теории, както и всички други по-стари или нови учения, които могат чрез последователна и рационална методология да демонстрират ценността на своето участие в правнофилософския дискурс.